Първороден

„Първороден“ е филм за пробуждането — в най-широкия смисъл на думата.

Живеем в система от правила и ограничения, толкова всеобхватна, че вече не я забелязваме. Наричаме я нормалност. Наричаме я ред. И рядко осъзнаваме колко малко сме всъщност свободни да правим. Оковани сме, а веригите ни изглеждат като самия свят.

„Първороден“ прави тази система видима. Това е свят, захранван от гласовете на своите деца, свят, който вече се руши и все пак се крепи от хора, които предпочитат машината да продължава да работи, вместо да погледнат цената ѝ.

Не ме интересува да предскажа формата на онова, което ни очаква. Интересува ме неговата логика: какво сме готови да приемем и да пожертваме, за да запазим статуквото непокътнато.

Едно откраднато момче и човекът, който го е предал. Никой от двамата не е герой. Това, което ги свързва, е мигът на пробуждането — и изборът, който идва след него.

Филмът е вдъхновен от разказ, който баща ми написа преди четиридесет години. Снимам го на български — езика, на който е роден: като почит към него и защото работата на оригиналния език дава на филма ясна идентичност.